Пневмококовата инфекция е разпространена във всички части на света и всяка минута тя унищожава живота на едно дете на планетата. Тя се явява основна причина за появата на отити, бронхити, пневмония, менингит и септицемия. Пневмококовите заболявания могат да засегнат всяка възрастова група, но се срещат най-често при деца на възраст до две години и при по-възрастни хора. Разпространяват се основно през зимата и в началото на пролетта.
Пневмококът, от лат. Streptococcus Pneumoniae, е бактерия, която причинява възпаление на белите дробове (пневмония), остър бронхит, менингит, заразяване на кръвта (сепсис и бактериемия), инфекции на средното ухо (отит на средното ухо), възпаление на синусите (синузит). Коварството на пневмока е, че той е “невидим” за имунната система. Със съзряването на имунната система човешкият организъм се научава да се справя с тези бактерии, но децата на възраст под две години, нямат защита срещу пневмококовата инфекция.
Пневмококовите заболявания се предават по въздушно-капков път – чрез говорене, кихане или кашляне. Детето или възрастеният може да бъде носител на пневмокока на горните дихателната пътища достатъчно дълъг период от време, но въпреки това заболяването може да не се е развило. Често респираторните заболявания започват след силна умора и стрес.
Пневмококът най-често води до появата на гноен отит. Поради особеностите на анатомията на органите на слуха, при малките деца от носоглътката чрез вътрешния слухов канал бактериите влизат в ухото, създавайки условия за развитието на гноен отит на средното ухо. Повече от 46% от засегнатите деца страдат от възпаление на средното ухо най-малко три пъти в година. При късно диагностициран и постоянно повтарящ се отит може да се развие понижаване или загуба на слуха. При по-големи деца може да се развие синузит, а колкотo се отнася до тежестта на заболяването, пневмококите причиняват тежка пневмония, менингит и сепсис. Според Световната здравна организация (СЗО), пневмонията убива повече деца до навършването им на пет години, отколкото всяка друга инфекциозна болест. Едно от всеки пет деца с бактериален менингит умира, а при около 60% от оцелелите могат да се развият инвалидизиращи последици (изостаналост, глухота, припадъци).
Честата употреба на антибиотици доведе до появата на различни видове бактерии, които са устойчиви към най-често използваните антибиотици, т.е. разви се т.нар. антибиотична резистентност на бактериите. Това от своя страна доведе до неефективност на антибиотиците и до прогресивно развитие на заболяването. С широкото използване на антибиотици през 40-50-те години на миналия век, развитието на пневмококови ваксини практически бе прекратено – учените и лекарите установиха, че антибиотикът ще стане панацея. Но продължаващото нарастване на заболеваемостта и смъртността показват, че антибиотиците няма да решат проблема и разработването на ваксини продължава още по-интензивно.
Резултатите от последните клинични проучвания, проведени от финландските учени са доказали, че новите пневмококови ваксини значително намалявaт заболеваемостта сред децата. Според изследователите, ефикасността им е в диапазона 92-100%, в зависимост от схемата за ваксинация. Ваксината срещу Стрептококус пневмоние (пневмококи) е сред задължителните имунизации, включени в Националния имунизационен календар за предпазване от заразни болести.
Снимка: xn--curiositnelmondo-4lb.com
Да научите съвременните младежи да разбират същността на днешната икономика може да се окаже трудна задача. Живеем във време, в което всеки търси само моментното удовлетворение, и се смята, че всички желания трябва да бъдат задоволени с лекота. Ето защо и младежите са свикнали да не чакат, а да си позволяват всичко, което искат. В резултат на това парите се харчат без никакъв страх и отговорност, както често се случва – дори повече, отколкото можем да си позволим.